Дребен дивеч Laussonne, територия на експерименти

Откриването на лова, което току-що се състоя в Haute-Loire в неделя, е повод да се представи една образцова операция: въвеждането на фазани — линия от „див тип“, но все пак отгледана във ферма, грижливо селектирана от фирмата Gibis от Isère (établissements Guilloud). Птици, които нямат нищо общо с „кокошчиците“, както ги наричат ловците — онези птици, пускани в природата няколко дни преди откриването, които се оставят да бъдат приближени само на няколко метра, толкова силно е свикването им с човека. Издигат се гласове, които съжаляват за тази стара практика, спорна от етична гледна точка, но и по отношение на работата на кучетата за стойка. Въпреки това пускания на фазани за отстрел действително имаше и този сезон. Но някои мислят за бъдещето на лова и на дивеча.

Това въвеждане, което се състоя в средата на август на цялата територия на Haute-Loire, е първо за департамента, поне в такъв мащаб. 25 територии или Acca бяха поръчали птици. Това показва колко голям ентусиазъм предизвика инициативата. Общо около 900 фазана бяха въведени по този начин. Операцията е плод на сътрудничество между департаменталната федерация на ловците на Haute-Loire и Petit gibier 43. Преди няколко години бяхме писали за подобна инициатива в района на Bains, Séneujols, но тя беше по-ограничена. Често е подчертавана трудността дори само да се поддържа фазанът в диво състояние. През последните години един от приоритетите на федерацията беше преди всичко да залага на сивата яребица, срещаща се, наред с другите места, по платата на Devès — див местен вид, много ценен от ловците. За да се убедим в това, достатъчно е да си припомним успеха, който имаха полевите изпитания в Sanssac-l’Église. Състезатели идваха от цяла Франция. Днес обаче сивата яребица е по-рядко забележима. Дали това е следствие от климатичните промени?

Сдружението Petit gibier 43 е създадено преди три години и половина въз основа на тройна констатация: намаляването на местните популации на дребен дивеч, често липсата на диалог между ловци и земеделци, който сдружението иска да поддържа, усещането на ловците на дребни космати или пернати животни, че са донякъде забравени в сравнение с едрия дивеч, който поема цялото внимание и средствата, с обезщетенията за щети. Подобно сдружение на любители на дребния дивеч вече съществува в около тридесет департамента на континентална Франция.

Младото сдружение от Haute-Loire успя за кратко време да събере значителен брой членове (те са 230). „Тук сме, за да предизвикваме промени, да започваме тестове и да даваме идеи. Такъв е случаят с операцията с фазаните или с поставянето на изкуствени гнезда за патици преди две години във влажната зона на Vernassal и Bas-en-Basset“, обяснява Georges Hallary, председателят.

За да се увеличат шансовете за успех на въвеждането на фазаните, трябваше да се прибегне до „чиста линия“, отглеждана по традиционен начин. Тези птици се хранят с живи насекоми от първите дни, при естествена светлина, за да се зачита биологичният им ритъм, в голяма волиера от над 10.000 м², оборудвана с кацала. Хранилките със зърно са забранени. Птиците намират храната си направо от земята и развиват див инстинкт. Щом падне нощта, те кацат високо, за да избягат от хищниците. Louis Garnier, председател на федерацията, и представители на последната, но също и членове на Petit gibier 43 бяха впечатлени от посещението на съоръженията в Isère.

Сдружението подписа споразумение с федерацията по лов, която пое разходите за пръстените. Опръстеняването осигурява проследимост на птиците. „Надяваме се да намерим фазани след една или две години. И разбира се, че ще се размножават“, съобщава Gorges Hallary. Ловците на дребен дивеч са изпълнени с надежда, като отбелязват присъствието на трайно установени екземпляри, които се размножават, в Séneujols, Bains, Saint-Christophe-sur-Dolaizon и по-общо на вулканичното плато. Покупката на фазаните на 12 до 14 седмици (10 евро бройката) беше за сметка на Acca, които се бяха включили доброволно.

Сред тях примерът на Laussonne е интересен: ловната дружина въведе 60 млади фазана през втората седмица на август. Пусканията, според секторите, варират от 5 до 90 птици. „Не очаквахме такъв успех. Даваме си сметка, че ловците искат да помогнат на природата“, радва се Georges Hallary. Laussonne провежда няколко протокола: масовото пускане, за което става дума тук, но също и покупката на еднодневни пилета, които се отглеждат с кокошки джуджета. „Запазваме си разплодниците и излюпваме собствени фазани“, допълва Thomas, активен член на Acca. Éric Raffier и Pierre Bonnaud в района на Bains прилагат същия подход от години.

Отсега нататък — проследяване и преброявания

Пуснатите птици ще бъдат проследявани и преброявани. Един фазан може да се премести на 20 или 30 километра. Определен брой екземпляри вече могат да бъдат отстреляни. Georges Hallary обосновава този избор: „Не можем да трупаме ограничения върху ловеца на дребен дивеч, който само би управлявал недостига. Твърде многото ограничения са непродуктивни. Всяка Acca да прави своя избор, като например да стреля само по мъжки“. Laussonne избра да разреши отстрела на пет петела годишно.

Тази година Acca отчете „отлично размножаване“ при всички видове, „супер поколения от фазани и зайци“. И то въпреки всички очаквания, предвид проблемите със сушата. Присъствието на скакалци може да е едно обяснение. „Община като Laussonne, където нямаме интензивно земеделие, може само да благоприятства присъствието на насекоми“, отбелязва представителят на Acca, който говори значи за „добра година“, с изключение на сивата яребица. Thomas добавя: „Ние сме една от малкото територии, където те се срещат в диво състояние“.

Сивата яребица не е била ловувана в продължение на три години, преди Acca да си възвърнат известна самостоятелност с разрешения за лов тук за един ден, другаде за няколко половин дни. „Тази година няма да има отстрел на сиви яребици на вулканичното плато“, съобщава Thomas. Миналата година, от една двойка във волиера, той е получил около петнадесет пилета, които бяха пуснати след няколко седмици. Птиците не напуснаха района, образуваха двойки и се установиха. Thomas, човек на природата, бди ден след ден над птиците и тяхното благосъстояние.

Надпис под снимката (стр. 6): Georges Hallary, председател на младото сдружение Petit gibier 43, следи отблизо експеримента.

Акцент (стр. 6): Въпреки сушата, добра година за дребния дивеч с изключение на сивата яребица.

Вид Към завръщане на червената яребица?

През последните години сивата яребица беше обект на цялото внимание в Haute-Loire. Тя обаче е все по-рядко забележима. Започва експеримент с нейната сестра — червената.

PHILIPPE SUC

Друг дивеч, който се радва на благоразположението на ловците от Laussonne: червената яребица. Говори се, че е особено устойчива на екстремни климатични условия. „Среща се например в Андалусия. Утолява жаждата си с росата. Стигнала е до Шотландия. Притежава голяма способност за адаптация. Не се среща в посевите, а по-скоро по склоновете, на малко по-диви места“, коментира Georges Hallary, председател на Petit gibier 43.

Кокошки джуджета като осиновителки

Двойното гнездене (две гнезда, мътени от двамата родители) също говори в полза на нейното установяване. Констатация: в момента тя се среща рядко в Haute-Loire. Оттук и експериментът, започнат от изключително мотивираните жители на Laussonne: всяка година в продължение на три години Acca и Petit gibier 43 решиха да купуват 200 пилета и да ги дават за отглеждане на кокошки джуджета.

Thomas обяснява подхода: „Получихме еднодневните пилета през юни и ги дадохме за осиновяване на кокошки джуджета в каса с отвори. Предимството е, че сме разположени в ловен резерват и в центъра на общината. Кокошката ги учи да се хранят — с пшеница, обогатен фураж, ларви на черна муха — и да се пазят от лошото време и хищниците. В началото касата е затворена, после постепенно малките яребици излизат в парк за свикване и се учат да станат самостоятелни“.

От 200-те яребици 110 индивида са оцелели и са опръстенени до момента. Thomas и членовете на Acca смятат този първи резултат за обнадеждаващ. През август ята от 12 до 18 индивида бяха преместени на различни места в територията на общината. Кокошката замина с пилетата в парк за предварително пускане. „През целия ден яребиците опознават територията си, а вечер се връщат да спят с осиновителката си, защитени от хищниците“, разказва Thomas.

Отстрелът на птиците остава възможен, но е ограничен до три индивида годишно на ловец.

Georges Hallary настоява: „Днес по-важно от стрелбата е преди всичко работата на кучето и взаимното разбирателство с него. Когато имате куче, което прави супер стойка, сте доволни“. След закриването на лова на яребици в края на годината ще бъде направена първа равносметка на експеримента, а след това ще дойде времето на пролетните преброявания.

Този експеримент, единствен в Haute-Loire, е предмет на тристранно споразумение между Petit gibier 43, Acca на Laussonne и федерацията по лов за трите тестови години. Федерацията оказва финансова подкрепа за изработването на касите за отглеждане и за храната на птиците. Финансирането на 200-те пилета всяка година се поема от Petit gibier 42 и Acca на Laussonne.

Надпис под снимката на яребиците (стр. 7): Първият резултат от въвеждането на червената яребица в Laussonne е убедителен. Ще трябва да се изчакат следващите пролетни преброявания.

Изобилие на пъдпъдъци този сезон

Вече близо 15 години федерацията на ловците на Haute-Loire участва в националното проследяване на гнездящите популации на обикновения пъдпъдък. Тази малка прелетна птица претърпява значителни колебания в числеността си. Тази година, било то на департаментско, национално или европейско равнище, бяха наблюдавани многобройни пеещи мъжки.

В рамките на това проследяване в департамента бяха уловени и опръстенени над 50 пъдпъдъка. При отстрел на опръстенена птица федерацията моли ловците да съобщят информацията на техническата ѝ служба. Опръстеняването позволява да се придобият интересни знания за популациите на птиците, незаменими за тяхното управление. От ловците се иска да регистрират целия си отстрел в приложението Chassadapt. „Подробното познаване на отстрела е съществен елемент от разумното управление на видовете“, посочва федерацията на ловците. За обикновения пъдпъдък, гургулицата, както и за патиците — видове, подлежащи на адаптивно управление, — регистрирането на отстрела в реално време в Chassadapt е задължително.

Надпис под снимката на фазана (стр. 7): За това първо масово пускане беше предпочетена линия фазани, произхождаща от стара родословна линия, много близка до дивата птица.