Енциклопедия на дивеча
Зайче
Малкото на полския заек (Lepus europaeus): родено направо на земята, с козина и с отворени очи, оставено само през деня и кърмено веднъж дневно, по здрач.
Тази статия е за малкото на полския заек. За вида вижте Полски заек; за малкото на дивия заек вижте Див заек.
Определение и терминология
Зайчето е малкото на полския заек; на френски то се нарича „levraut“ (пише се и „levreau“).[1] Майката на френски е „hase“ — дума, заета от немското Hase, което означава просто „заек“, а мъжкият на ловния език е „bouquin“, производно от „bouc“ (козел).[1] Зайчето не е „бебе на див заек“: полският заек и дивият заек принадлежат към два различни рода и малките им идват на света по два противоположни начина. Зайчето се ражда зряло, покрито с козина и с отворени очи, в обикновена вдлъбнатина в земята, и може да се придвижва скоро след раждането;[2][3] малкото на дивия заек пък се ражда голо и сляпо на дъното на дупка (вижте див заек). Това раждане „напълно облечено“ определя целия живот на зайчето през първите му седмици: неподвижност, разпръскване и едно-единствено посещение на майката на ден.
Раждането
След бременност от около шест седмици — около четиридесет дни според източниците — зайката ражда две до три зайчета, две до четири според други източници; тя може да има до три котила годишно.[4][2] Ражданията не се ограничават до пролетта: в развъдна колония, проследявана шестнадесет години във Виена, котила са се раждали през всички сезони, средно с малко под две малки през зимата и малко над две през лятото.[3] Полският заек не копае дупка: зайчетата се раждат в леговище, на открито в тревата или в посев, след което зайката ги разпределя в отделни леговища, които е издълбала в земята.[2] Теглото им при раждане намалява, когато котилото е по-многобройно, а зайчетата на първескиня са по-леки от тези на женска, която вече е раждала.[3] Освен това зайката може да зачене следващото котило, преди да е родила предишното (суперфетация), което увеличава с до 35 % броя на малките, произведени за един сезон.[5]
Едно кърмене на ден
Зайката не остава при малките си. Тя ги навестява само веднъж на всеки двадесет и четири часа, обикновено около час след залез слънце, и остава с тях само около пет минути, колкото трае кърменето.[2] Изследователите, които отглеждат зайци, възпроизвеждат този ритъм: тъй като в природата зайчетата се кърмят само веднъж дневно, те се събират с майка си само за един час на ден.[3] През останалото време всяко зайче остава само и скрито; така е до отбиването, през първия месец от живота му.[2] Една ветеринарна клиника за диви животни пък описва едно до две посещения на ден, рано сутрин и много късно вечер.[4] Източниците са съгласни за същественото: майката отсъства почти през целия ден и самотното зайче не е изоставено зайче.
Растеж и отбиване
Растежът на зайчето е впечатляващ. В проучване върху отглеждани зайци зайчетата са увеличили теглото си средно 8,5 пъти за 35 дни, с пик на относителния растеж около осмия ден.[6] Те започват да гризат растения още от втората седмица, но млякото остава основният им източник на енергия през цялата лактация; зайчетата от котило от две или три получават по-малко мляко от родените сами и ядат повече растения.[6] Още от първия ден те поддържат нормална телесна температура до −8 °C: тази топлинна независимост има висока енергийна цена, която авторите свързват с упадъка на заека, когато храната не достига и студът продължава.[6] Отбиването настъпва на около четири до пет седмици — продължителност, наблюдавана в развъдник и сравнима с тази в природата; ветеринарната клиника в Тулуза посочва пет до осем седмици.[3][4] След това растежният хрущял на китката постепенно изчезва: вкостяването е вече завършено при 15 % от зайците на пет и половина месеца и при почти всички на възраст над десет и половина месеца.[7]
Оцеляване и причини за смъртност
Повечето зайчета не преживяват първия си месец. В Швейцария 63 диви зайчета, снабдени с предаватели, са проследявани всеки ден: вероятността им да преживеят първия месец е била само 18 %. Лисиците, куницовите, грабливите птици, котките и кучетата са сред установените хищници, селскостопанските машини са друга опасност, дъждът е намалявал оцеляването, а покрайнините на местообитанията са го подобрявали.[8] Друг експеримент, проведен в обработваеми площи с изкуствени зайчета, е довел до оцеляване от 22 % след четиринадесет дни; хищничеството се дължи предимно на бозайници (53 %, начело с лисицата) и на птици (41 %), а селскостопанските работи са причина за 6 % от загубите.[9] В развъдник, на защитено от хищници място, смъртността на зайчетата по време на лактацията все пак достига средно 34 %.[3] Болестите също играят роля: в Северна Германия младите са били повече от възрастните сред намерените мъртви зайци и почти всички изследвани животни са носели кокцидии (Eimeria).[10]
Младо или възрастно: туберкулът на Stroh
За да разберат дали размножаването през годината е било успешно, ловците оценяват дела на младите сред отстреляните зайци.[7] Най-разпространеният метод се основава на удебеление на лакътната кост (улна) точно над китката: при младите растежният хрущял още не е вкостенен и образува издутина, която се търси с палеца. Този критерий е известен като „признак“ или „метод на Stroh“ по публикация от 1931 г.[11] Референтният метод остава претеглянето на очната леща, но той изисква няколко седмици.[7] Проучване на ONCFS (днес OFB), проведено с шест департаментски федерации на ловците върху близо 700 зайци, показа ограниченията на опипването: грешките варират силно от един изпълнител до друг, а грешката в процента на младите надхвърля 10 % при една трета от тестваните изпълнители. Рентгенографията на китката е значително по-надеждна.[7] Тъй като хрущялът изчезва между пет и половина и десет и половина месеца, част от младите, родени рано през сезона, вече не могат да бъдат разпознати през есента: средно малко над 5 % от младите към 1 октомври и около 15 % към 1 ноември.[7]
Самотното зайче не е изоставено
Да намерите само зайче в тревата, в градина или в нива е нормално: майка му идва при него само за кърменето.[2][4] По-добре е да наблюдавате ситуацията отдалеч, преди да докоснете каквото и да било: зайче, което изглежда здраво, вероятно има майка наблизо и не бива да се докосва.[4] Ако изглежда ранено, изтощено или гладно, обадете се на най-близкия център за грижа за диви животни, който ще каже какво да направите.[4] Да го приберете, за да го отглеждате у дома, не е решение: дивото животно не е домашен любимец, а отглеждането на недомашен вид е регламентирано.[4] Ако трябва да го пипнете, по съвет на центъра, носете ръкавици и свеждайте контакта до строгия минимум.[4]
Зайчетата и селскостопанските работи
При опасност зайчето замръзва на място, вместо да бяга: това е защитата му срещу хищниците, но тя не го предпазва от косачката.[12] В проучване на мрежата Agrifaune в Ille-et-Vilaine върху 369 хектара люцерна, косена при 20 км/ч, средно 16 % от присъстващите зайци са били убивани при всяко косене, или около 7 заека на 100 хектара, а люцерната се коси три до четири пъти годишно.[12] Няколко практики ограничават тези загуби: косене от вътрешността към края на парцела (центробежно косене) или на ивици, за да не се хващат животните в капан в центъра; движение под 10 км/ч, особено близо до покрайнините; по-висока височина на рязане; избягване на нощна работа; монтиране на прогонваща рамка, която подтиква животните да бягат.[12] Agrifaune, програма, създадена през 2006 г., обединява OFB, Chambres d'agriculture France, FNSEA и Националната федерация на ловците за развитие на тези благоприятни за дивата фауна практики.[13]
При GIBIS
GIBIS отглежда полски зайци в затревени заграждения в Chatte, Isère, за разселване на ловни територии; те са представени на страницата нашите зайци. Снимките в тази статия показват диви зайчета, а не нашите животни. Тази статия е независима от търговското ни предлагане: тя описва малкото на дивия полски заек, неговата биология и оцеляване, без търговска цел.
Източници
- ↑Wiktionnaire, статии « levraut », « hase » и « bouquin », fr.wiktionary.org, и Larousse, *Dictionnaire de français*, статия « levraut » (« jeune lièvre », млад заек), larousse.fr, справка през 2026 г.
- ↑Thompson P., « Species of the month: March — Brown hare », Game & Wildlife Conservation Trust (GWCT), 2009, gwct.org.uk, справка през 2026 г. — котила, зайчета, родени окосмени и с отворени очи, отделни леговища, едно кърмене на 24 часа от около пет минути, около час след залез слънце.
- ↑Schai-Braun S. C., Steiger P., Ruf T., Arnold W. & Hackländer K., « Maternal effects on reproduction in the precocial European hare (*Lepus europaeus*) », *PLOS ONE*, т. 16, e0247174, 2021 — развъдна колония във Виена (1989-2004): размер на котилата по сезони, тегло при раждане, кърмене веднъж дневно, отбиване на четири-пет седмици, смъртност по време на лактацията.
- ↑École nationale vétérinaire de Toulouse, Clinique faune sauvage, видов лист « Le lièvre d’Europe », 2023, envt.fr, справка през 2026 г. — бременност, котила, отбиване, какво да се прави с намерено само зайче.
- ↑Roellig K., Goeritz F., Fickel J., Hermes R., Hofer H. & Hildebrandt T. B., « Superconception in mammalian pregnancy can be detected and increases reproductive output per breeding season », *Nature Communications*, т. 1, ст. 78, 2010 — суперфетация при *Lepus europaeus*, до 35,4 % повече малки на сезон.
- ↑Hackländer K., Arnold W. & Ruf T., « Postnatal development and thermoregulation in the precocial European hare (*Lepus europaeus*) », *Journal of Comparative Physiology B*, т. 172, 2002, с. 183-190 — растеж, твърда храна, терморегулация на зайчетата.
- ↑Grandière D., Guitton J.-S., Fuselier M., Mauvy B. & Péroux R., « La radiographie : plus fiable que la palpation pour déterminer l’âge des lièvres », *Faune Sauvage* (ONCFS), бр. 286, ноември 2009, ofb.gouv.fr — проучване, проведено с FDC 03, 42, 43, 49, 63 и 69.
- ↑Karp D. & Gehr B., « Bad hare day: very low survival rate in brown hare leverets », *Wildlife Biology*, 2020 (2), wlb.00645 — 63 зайчета, проследени чрез радиотелеметрия в Швейцария.
- ↑Cukor J., Riegert J., Krivopalova A., Vacek Z. & Šálek M., « The low survival rate of European hare leverets in arable farmland: evidence from the predation experiment », *PeerJ*, т. 12, e17235, 2024 — експеримент с хищничество с примамки в Чехия.
- ↑Faehndrich M. et al., « Status of infectious diseases in free-ranging European brown hares (*Lepus europaeus*) found dead between 2017 and 2020 in Schleswig-Holstein, Germany », *Pathogens*, т. 12, бр. 2, ст. 239, 2023.
- ↑Stankevičiūtė J., Pėtelis K., Baranauskaitė J. & Narauskaitė G., « Comparison of two age determination methods of the European hares (*Lepus europaeus* Pallas, 1778) in Southwest Lithuania », *Acta Biologica Universitatis Daugavpiliensis*, т. 11, бр. 1, 2011, с. 22-28 — метод на Строх (вкостяване на лакътната кост, Stroh 1931).
- ↑Agrobio 35, лист за биоразнообразието бр. 3 « Fauche sympa : épargner la faune lors des travaux de récolte », 2023, agrobio-bretagne.org — проучване на Agrifaune 35 от 2010 г. за косенето на люцерна, препоръчителни практики на косене.
- ↑Office français de la biodiversité, страница « Agrifaune », ofb.gouv.fr, справка през 2026 г. — програма, създадена през 2006 г. от OFB, Chambres d’agriculture France, FNSEA и FNC.
Вижте също
Галерия
- Див заек русак, илюстративна снимка (не е животно от развъдника на GIBIS): Iwona Kałuzińska, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons
- Див заек русак, илюстративна снимка (не е животно от развъдника на GIBIS): Cindy kuiphuis, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons
Вижте също
Въпрос за зайчето?
Тази статия е част от енциклопедията на дивеча на GIBIS, развъдчик в Chatte (Isère) от 1951 г. За въпрос относно вида екипът отговаря по телефон или по имейл. За ранено диво зайче първо се обадете в център за грижа за диви животни.